Библейският пост

    В тази глава ще разгледаме една духовна дейност, която води началото си от старозаветни времена. Какво означава пост и трябва ли днес да постим?
    В Св.Писание намираме една единствена заповед за пост, свързана с най-святия ден в старозаветното богослужение - денят на омилостивението - Левит 23:27:
    “Десетият ден на този седми месец да бъде ден на омилостивение; да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.”
    Счита се, че това смирение е било свързано с пост. Този празник се падаше през есента и за поста свързан с него се споменава в Деян.27:9:
    “Но като беше се минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът се беше минал. Павел ги съветваше...”
    Никъде другаде в Библията не срещаме божествени постановления за постене. След разрушението на Ерусалим и завладяването на Юдея от Навуходоносор в 586 г.пр.Хр. бяха възприети от евреите четири дни на пост за отбелязване на някои скръбни моменти във връзка с тази национална катастрофа. Те са посочени в Зах.7:5 и Зах.8:19:
    “Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и седмия месец през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?” (Зах.7:5)
    “Така казва Господ на силите: Постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия, и постът на 10-тия ще станат на Юдовия дом радост и веселие и весели празници; затова обичайте истината и мира.”(Зах.8:19).
    Очевидно тези пости бяха човешко изобретение, въведени от първенците, а не божествена наредба.
    По времето на Христос правоверните евреи постели два пъти седмично. Един древен еврейски трактат върху постенето от първи век сл. Хр. - Мегиллат Таанит, споменава някои евреи, които постели редовно във втория и петия ден на седмицата, т.е. понеделник и четвъртък.
    В Лука 18:12 се казва същото:
    “Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.”
    Макар че еврейското предание свързва този обичай с историята, че Мойсей започнал 40 дневен пост на Синай в един четвъртък и го приключил в един понеделник, някои библейски авторитети като Страк и Билербек считат, че мотивите са били други (Страк и Билербек - Коментар на Новия Завет). Естествено и тези пости са били установени от книжниците а не чрез божествена заповед.
    Но в Новия Завет Христос препоръчва поста за по успешна борба със силите на тъмнината. Един случай е описан в Мат.17 гл. Един нещастен баща довежда болния си от епилепсия син при Христовите ученици и търси помощ. Но апостолите не могли да помогнат. След малко пристига Исус и бащата отправя гореща молба към Него, ако може да направи нещо за болното дете. Спасителят излекувал момчето, но пред Христовите учениците възникнал мъчителен въпрос. Когато по-късно в тесен кръг те запитали Исус за причините на техния неуспех, Той заявил недвусмислено: “Поради вашето маловерие...” Но тогава Христос им посочил и лекарството - Мат.17:21:
    “А тоя род не излиза освен чрез пост и молитва.”
    Средството за превъзмогване на неверието и всяка духовна слабост е молитвата. Но към молитвата Исус прибавя и поста като помощно средство. С това изявление Господ препоръчва на Своите последователи от време на време да постят, за да имат по-голяма духовна сила.
Библейският пост не е някакъв религиозен ритуал и не трябва да се счита като някаква заслуга пред Бога. Целта на поста е да се постигне яснота на мисълта и трезвеност на духа. Схващането на истината и Божията воля значително се засилва чрез една въздържателна диета. В този смисъл пълното въздържане от храна от време на време стимулира духовното развитие на вярващия.
    Нека разгледаме някои забележителни епизоди в Библията, свързани с пост.
    Докладвани са ни три случая на 40-дневен пост които са наистина уникални.
    Първият е Мойсей - Изх.34:28:
    “И Мойсей стоя там с Господа 40 дни и 40 нощи без да яде хляб и да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди.”
    Този велик водач на древния Божий народ прекарал два пъти по 40 дни в Божието присъствие, за да получи скрижалите на моралния закон и всички останали божествени наредби. И двата пъти той бил в пост. В нашия текст ни се говори за второто му пребиваване в Божието присъствие. Изрично се изтъква, че през този 40 дневен пост той се е въздържал напълно от храна и вода, т.е. пълно неядене и непиене. Библейският пост не се състои в ограничаване от известни храни, не е някакъв подбор на храните, а се изразява в пълно гладуване. Във времето на поста нищо не се яде и нищо не се пие. Разбира се не е определена продължителността на времето, но обикновеният пост трае един ден, 24 часа. Примерно от вечер до вечер или от обяд до обяд. Да се пости от вечер до вечер означава в деня на поста да се прескочат закуската и обядът. Постът приключва вечерта и можем да вечеряме. Този ден е ден на размисъл, повече молитва и смиряване пред Бога. Естествено ако някои слаби организми не могат да издържат един цял ден без храна, могат да постят до обяд, т.е. само няма да закусят..
    Случаят с Мойсей и останалите два, които ще разгледаме са необикновени пости, възможни само със свръхестествена сила от Бога и много крепка воля. В тези случаи Създателят поддържа организма по-особен начин. Нуждите на тялото не се чувстват, защото копнежите на духа са основно удовлетворени в присъствието на Всевишния.
    Вторият случай е пророк Илия - 3 Царе 19:8:
    “И той стана та яде и пи, и със силата на това ястие пътува 40 дни и 40 нощи до Божията планина Хорив.”
    Илия пътувал 40 дни в пълен пост.
    И третият случай е Исус - Мат.4:1,2:
    “Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости 40 дни и 40 нощи, най-после огладня...”
    След кръщението Си Исус се оттегли в пустинята, за да бъде Сам със Своя Отец и за да се подготви за делото което Му предстоеше. Там Той прекара 40-дневен пост. Изразът “най-после огладня” означава и в този случай пълно гладуване през посоченият период.
    И така, до тук установихме основния принцип на правилното постене - пълно неядене и непиене. В официалната църква са въведени няколко годишни пости като коледни, великденски и др., през които не се “блажи” т.е. не се консумират известни храни. Но трябва да кажем, че те са установени от църквата и нямат библейска подкрепа.
    Библейският пост не е свързан с празници и годишни времена, не е свързан и с причастието, а се диктува от нуждите и обстоятелствата. В Св.Писание няма никакви наредби за предварително установени пости. Един пример ще илюстрира много добре това - Естир 4:15-17:
    “Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея: иди събери всичките юдеи, които се намират в Суса и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона, и ако погина, нека погина. И тъй Мардохей отиде та извърши всичко що му бе заповядала Естир.”
    Това е една вълнуваща история от времето на знаменития персийски цар Ксеркс (485-465). Асуир е еврейското му име, а Ксеркс - гръцкото. Евреите по това време бяха под персийско робство и първият министър на царя, Аман, замисля пъклен план - унищожаването на всички евреи в персийската империя. Но будният евреин Мардохей, осиновителят на красивата царица Естир, негова братовчедка узнава това и го съобщава веднага на царицата. Той настоява енергично тя да се намеси и предотврати това изтребление на Божия народ. Тогава Естир решава да предприеме това опасно дело, но като вярваща отправя молба към него и сънародниците си в столицата да постят три дни с нея. С това тя желае да се постави под Божията протекция и ръководство. Развръзката на тази трогателна история е резултат на чудесната намеса на Бога за избавление на народа Му.
    Но сега за поста. И тук е посочено, че истинското постене означава пълно лишаване от храна и питие, но и още нещо: Естир в момента решава да пости. Обстоятелствата налагат. С молитва и пост тя търси Божията помощ и подкрепа в трудната ситуация.
    Следователно постът няма нищо общо със сезони и празници, не е предварително установен. Всеки седмичен ден може да бъде ден на пост и молитва съобразно нуждата.
    А сега нека видим кое е най-същественото при поста,какво очаква Бог от нас при постенето.
    Да разгледаме един интересен епизод от живота на древния пророк Йона, живял и действал в 8-ми в.пр.Хр. Като Божий служител той е натоварен да посети големия тогавашен град Ниневия и предупреди населението, че гибел ги очаква, ако не се покаят. Йона се уплашил от това поръчение и решил да избяга от Божието присъствие. Качва се на един кораб за да пътува по Средиземно море в обратна посока. Но Бог го намира и там. Разразява се силна буря и Йона изхвърлен от кораба попада в утробата на огромна риба, вероятно акулокит. Подобни случаи са описани и в друга литература. Но великият Бог ръководи цялата акция и Йона е спасен и избълван от рибата. Сега втори път Бог му поставя същата задача и Йона е вече готов да отиде - Йона 3:1-10:
    “И Господнето слово дойде втори път към Йона и рече: Стани иди в големия град Ниневия и възгласи му проповедта която ти казвам. И тъй, Йона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три дни за да се обходи. И Йона като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още 40 дни и Ниневия ще бъде съсипана. И ниневийските жители повярваха в Бога и прогласиха пост и се облякоха във вретище, от най-големия до най-нищожния. Понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар... И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и големците му...: Човеците и животните... да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода, но човек и животно да се покрият с вретище и нека викат силно към Бога, да! Да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата която е в ръцете им... И като видя Бог делата им, как те са обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото което бе рекъл да направи и не го направи.”
    Този доклад показва, че Йона е имал огромен успех в мисията си в Ниневия. Цялото население начело с царя обръщат сериозно внимание на предупреждението и в резултат градът е пощаден. Тук намираме четири аспекта на поста:
    1. Външни прояви - обличане във вретище и посипване с пепел. Така в Древния Ориент изразявали голяма скръб и траур. Вретище означава груба и бодлива дреха направена от козина. Външните елементи на поста са най-малко ефектни пред Бога.
    2. Отказване от храна и питие.
    3. Отправяне молитви към Бога.
    4. Изоставяне на греховете, покаяние, смирение пред Бога и коригиране на живота. Последният, 10 стих показва, че това е най-важното при поста.
    Същественото не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на християнина. Някога Бог беше изпратил чрез пророк Исая тържествена вест до еврейския народ, като посочваше, къде се корени причината за техния неуспех и за Божието мълчание - Ис.58:3-11:
    “Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душите си а Ти не внимаваш? Ето в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи. Ето вие постите за да се препирате и карате и да биете нечестиво с пестници. Днес не постите така, щото да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз Съм избрал - ден, в който човек трябваше да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа? Не е ли това постът който Аз Съм избрал - да развързваш нестраведливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнеетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделиш хляба си с гладния и да доведеш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред тебе и славата Господна ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря... Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие, и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор чиито води не пресъхват.” (Исая 58:3-11).
    Бог не приемаше техния пост, защото те не изоставяха злите си дела, враждите и жестокото отнасяне с хората. Бяха горди и равнодушни към бедните и нуждаещите се. Оставаха си същите непокаяни хора. Постенето им беше формално. Не се поддаваха на облагородяващото влияние на Божия Дух. Ето и в този знаменит пасаж от Исаевото пророчество пак се подчертава най-същественото при поста - промяната на живота.
    Има няколко вида пости: лични, групови и общоцърковни. Няколко вярващи могат да се споразумеят за провеждане на групов пост, в определен ден за някакъв специален случай - болест, трудност, проблем и пр. В някои особени моменти и нужди може цялата църква да бъде призована да пости в определен ден. Действително, много слабости и грехове и непреодолими трудности могат да бъдат победени с пост и молитва. В полето на духа, най-големите подвизи са извършени не чрез богата ерудиция, таланти и способности, а чрез искрена молитва и пост.